В България няма въведени единни стандарти на добрата медицинска практика - всеки лекува толкова колкото разбира и както му изнася, а пациента се лекува колкото поеме и както му скимне - има пълна свобода на възприемането и усвояването на изкуството медицина, поради което повечето хора, в това число и лекарите, и пациентите отиват да творят някъде другаде - в другия свят на мечтите. Сега с правилата на касата въобще не е възможно лекаря да преглежда - а всъщност може медицинската документация по разпореждане на касата да бъде прехвърлена за изпълнение на сестрите - коя сестра обаче ще работи толкова, когато те не са свикнали да носят голяма отговорност. Наскоро се събудих от сън и сънувах, че докато лекарите със свои пари не издигнат платинен паметник на Тодор Живков, никога няма да им се увеличат заплатите. В друг мой сън сънувах че се намирам с голяма болница на приземен етаж с тъмни стъкла - болните бяха разпънати на кръст - отвсякъде и поцялото тяло им се вливаха системи, но от други места имаше системи за източване, навсякъде около болните имаше кръв, всички болни стенеха, но сякаш персонала беше от глухи доктори и сестри - гледката беше ужасна - само персонала беше спокоен и в бяло, всичко останало бе опръскано с кръв - може би това бе някаква апокалиптична картина на кръвоизлиянията и стенанията на болните, но тя страшно много отговаря на действителността.

Така е, действителността в нашите болнични заведения май е по-страшна и от тези сънищата. Само прочетете някои от постовете на http://bgpatientsprotest.wordpress.com/
Аз лично смятам, че е крайно време да се обединим и по някакъв начин да въздействаме върху системата.